— Какво значение… — махам великодушно с ръка и си наливам чаша шампанско, като се старая да държа здраво бутилката. — Значението е в това, че ако бях полковник от пехотата, не бих имал никаква възможност да ви помогна, а сега мога да ви предложа да работите за нас. — Готов съм да работя и за дявола — заявявам аз не твърде тактично. — Ще работя и за дявола, стига да не ме връщате в България или в затвора. — Ние ви предлагаме да работите не за дявола, а за свободата, господин Бобев. — Дадено,…
— Да поседнем тук — предлага Любо и се отправя към скамейката. — Бих предпочел другаде. Умирам от глад. — А аз от жажда — промърморва приятелят ми, като се отпуска на скамейката. — За нещастие не разполагаме с много време. Довечера ще се черпим. Сядам до него, дръпвам за последен път от цигарата и я запращам в неподвижната вода на канала. Дълбока, смътнопрозирна вода, смарагдовозелена под косите лъчи на слънцето и черносиня в сянката. — Откога си тук? — питам. — Кажи-речи, от три месеца.…
Вторият елемент в условието на задачата — Иван Соколов, 46-годишен, разведен, гражданин на ГФР, избягал от България през 1944 г. при оттеглянето на немците. Данните, с които разполага Центърът, потвърждават, че до събитията в Чехословакия през август 1968 г. Соколов е бил една от главните фигури в политическото ръководство на вражеската емиграция. По време на тия събития обаче той бива елиминиран от поста си и изпратен на периферна длъжност в емигрантското радио. Предлогът за това понижение е слабата…
Хубърт поглежда през прозореца, сякаш преценява какви изменения са настъпили в задименото градско небе по време на дългия ни разговор. После дава гръб на облачния мартенски пейзаж и запитва: — А сега как се представя ситуацията? Опитвам се да обясня и дори да докажа с няколко мършави аргумента, че положението не е чак толкова лошо и че с все още наличните тук-там наши агенти всичко би могло да се възстанови или по-точно отново да се дезорганизира до обстановка за преврат. Очертавам даже известни…
А сега ето ни пред третата визита. Излишна настойчивост — би казал някой. При други обстоятелства аз вероятно щях да бъда на същото мнение, защото не обичам да тропам по негостоприемни врати. Но в случая има една подробност. Дребна подробност, пред която личните предпочитания трябва да се смирят и да отстъпят. Сградата е една от тия казионни безлични постройки, издигнати към началото на 50-те години и които при тогавашната оскъдица изглеждаха като образец на битов уют. Поемам без бързане по неприветливото…
Един от тия елементи би могъл да бъде и самият Андрей Горанов, от когото засега поне нямаше и следа. Разбира се, с Караджов бе проведен необходимият за проверка експеримент. Цанев бе успял да заснеме, макар и не твърде успешно, мъжа, с когото се бе срещал в Мюнхен. Преснета бе и снимката на Горанов, с която разполагахме. Подир което тия две снимки бяха примесени с най-различни други и Караджов бе въведен с предложение да ни покаже познатия си от задграничните командировки. — Този е — бе заявил…
— Не знам струва ли си труда чак да внедряваме човек — забелязва скептично Борислав. Генералът мълчи известно време, като измерва с крачки разстоянието между бюрото и прозореца. Сетне произнася: — Струва си. И покушенията върху тебе най-добре го доказват. Дори престъпниците не прибягват до крайни мерки за нищо и никакво. Значи, не се касае за нищо и никакво. Той замълчава и отново се заема да измерва с крачки разстоянието от бюрото до прозореца. После ме поглежда и този поглед ми е напълно…
— Не съм и очаквал друго от вас, Уйлям. — Разбира се, ако някои инстанции научат, че продължавате да се подвизавате в тая част на света, това едва ли ще им се види приемливо. Но аз не съм шеф на тия инстанции, нито съм натоварен да се занимавам с вашия случай и в момента се намирам тук по съвсем частна работа. — Аз също, Уйлям. — Толкова по-добре. Нека смятаме прочее, че сме двама туристи, запознали се някога през ваканцията и срещнали се наново при една втора ваканция. — Хубаво нещо…
— Предполагам, че мене чакаш. Беше Борислав. — Позна — рекох. — Нямам левове да си платя консумацията. — Само това ли? — Е, ако ти се намира и някое свободно легло… Разговорът продължи в кухнята на Борислав, където той бе се заел да пържи яйца. Късият разказ за преживяванията ми от Калотина насам не го развълнува особено. — Дреболии — бе краткият му коментар. — Правят ти впечатление, понеже едва си дошъл. До ден-два ще свикнеш. — Трябва поне да се видя с генерала. — Трудно ще бъде.…
Глава 1 Отомстить бледной моли Скрипнула дверь, послышались быстрые шаги и шуршание листьев. И я сразу поняла — они близко! Догоняют! Сердце застучало…
Annotation "Пружина сжимается!" Так, весело смеясь, говорил Охотник Дэн, закладывая заряд в катапульту и напитывая магический снаряд своим разрушительным даром. Что было…
Глава 1 Карачаров позвонил ближе к вечеру. Всего через несколько часов с того момента, как я уехал из ресторана. После обеда мы с Полиной немного погуляли по Старому Арбату,…
Глава 1 — Внимание, нарушена герметичность внешнего корпуса! — донесся до меня женский голос. Но какой-то приглушенный, словно между мной и его источником есть какая-то…
Глава 1 Капитолийский холм, Рим — Астрал зреет, — тихий, но от того не менее зловещий голос монаха, раздаётся в полумраке. — Король Теней скоро придёт. Нужно готовить…
Глава 1 Значит, Император мертв… Не то, чтобы я не догадывался, а скорее не понимал, как и когда. Но теперь это уже окончательно известно мне, и новость, честно говоря,…
Annotation В прошлом, когда легионы ада шагали по Земле, за моей спиной стояли города и крепости. В меня верили, меня почитали. Простой мальчишка из черни, которого предали…
Глава 1 — Где я? Что происходит? Я сплю? Паника захлестнула мысли, стоило мне осознать, что вокруг нет ничего, кроме бездонной черноты. Попытался проснуться, открыть…
Глава 1 Они не атакуют. Окружили, прижав меня спиной к дорожному ограждению, но более ничего не делают — лишь продолжают стоять на своих местах, абсолютно никак не реагируя…
Глава 1 Не получилось у меня долго радоваться с виду разрываемого на части Харгада. Этот гад не продержался долго, поэтому они стали смотреть по сторонам, а там я… В общем,…
Глава 1 Кругом одни намеки Видимо, вот оно, то чувство, когда день начинается не с кофе, как выражаются на этой и подобных планетах, а с того, что встал не с той ноги.…
Глава 1 «Рыбалка» Сегодня была суббота, шестое декабря. И самым ранним утром, ещё до восхода, мы с Илоной отправились на круглосуточный каток Воробьёвых гор, недалеко…
ГЛАВА 1 – За что вы так со мной? По нежно-сиреневому атласу моего платья стекала жижа. От кислого запаха защипало в носу. От запаха… Или от слез, которые комом…
Глава 1 Андрей Алексеевич, как только толпа гостей начала стекаться на балкон, плавным движением взял меня под локоть и, не говоря ни слова, направился в сторону одной…
