Аннотация

ПЪРВА ГЛАВА Подир обедната суетня и августовската жега навън тия дълги коридори изглеждат странно глухи и здрачни с редицата плътно затворени врати и с високите тъжни прозорци към сенчестия вътрешен двор. Из такива безкрайни и пусти коридори човек броди обикновено в кошмара на съня, но аз, напротив, имам чувството, че едва сега се събуждам, че най-сетне идвам на себе си подир цялата нереалност на изминалите дни — белите плажове, синьото море и пъстрите бански костюми с намиращата се в тях женска плът. Може да е глупаво, но щом ти е писано да се движиш почти винаги върху усойния тротоар на улицата, по която протича животът ни, идва време, когато всичко, което се мярка откъм другия, слънчевия тротоар, почва да ти се вижда нереално и нетрайно като мираж. И ако случайно ти се падне да се озовеш на тая светла страна, имаш чувството, че работите внезапно са се объркали, че нещо не е в ред, че сънуваш или си дерайлирал. Затова този коридор с хладината и строгата си пустота ми връща успокояващото чувство за реалност. Всичко си е на мястото и най-първо — Центърът, и аз съм също на мястото си — откъм сенчестата страна на живота — и ако все още не съм изтрезнял напълно от златното и от синьото на крайбрежието, подир малко ще ми поднесат за целта чаша силно кафе, макар че в случая бих предпочел да мина без кафе.

Отзывы

Голямата скука

Популярные книги

Глава 1 Карачаров позвонил ближе к вечеру. Всего через несколько часов с того момента, как я уехал из ресторана. После обеда мы с Полиной немного погуляли по Старому Арбату,…

Глава 1 Капитолийский холм, Рим — Астрал зреет, — тихий, но от того не менее зловещий голос монаха, раздаётся в полумраке. — Король Теней скоро придёт. Нужно готовить…

Annotation В прошлом, когда легионы ада шагали по Земле, за моей спиной стояли города и крепости. В меня верили, меня почитали. Простой мальчишка из черни, которого предали…

Глава 1 Они не атакуют. Окружили, прижав меня спиной к дорожному ограждению, но более ничего не делают — лишь продолжают стоять на своих местах, абсолютно никак не реагируя…

Глава 1 Кругом одни намеки Видимо, вот оно, то чувство, когда день начинается не с кофе, как выражаются на этой и подобных планетах, а с того, что встал не с той ноги.…

Глава 1 «Рыбалка» Сегодня была суббота, шестое декабря. И самым ранним утром, ещё до восхода, мы с Илоной отправились на круглосуточный каток Воробьёвых гор, недалеко…

Глава 1 Андрей Алексеевич, как только толпа гостей начала стекаться на балкон, плавным движением взял меня под локоть и, не говоря ни слова, направился в сторону одной…