Книги из серии "Шон Кинг и Мишел Максуел"

Балдачи Дейвид
  • Преди обаче да стигнат до нея, Мишел сграбчи ръката на един униформен пазач, който бе дотичал в очакване на нареждания. Посочи към пътя. — Вие ли отговаряте за района? — попита тя. Човекът кимна, пребледнял и с разширени очи; изглеждаше готов всеки момент да припадне или да се подмокри. — Чие е погребалното шествие? — На Харви Килъбру. Карат го към гробището „Мемориъл Гардънс“. — Искам да го спрете. Пазачът я изгледа смаяно. — Да го спра? — Отвлякоха човек. А това там — тя посочи колоната —…

  • Преди обаче да стигнат до нея, Мишел сграбчи ръката на един униформен пазач, който бе дотичал в очакване на нареждания. Посочи към пътя. — Вие ли отговаряте за района? — попита тя. Човекът кимна, пребледнял и с разширени очи; изглеждаше готов всеки момент да припадне или да се подмокри. — Чие е погребалното шествие? — На Харви Килъбру. Карат го към гробището „Мемориъл Гардънс“. — Искам да го спрете. Пазачът я изгледа смаяно. — Да го спра? — Отвлякоха…

  • — И покрай другото замества съдебния лекар. Работлива жена. Има ли деца? — Не — каза Кинг. — Май изцяло се е отдала на медицината. Мишел вдигна длан пред носа си, защото посоката на вятъра отново се бе променила, насочвайки вонята от трупа към тях. — Ама че живот — каза тя. — Господи, дори не носи маска, а аз и на това разстояние едва се удържам да не повърна. Двайсет минути по-късно Диас се изправи, поговори с полицаите, смъкна гумените ръкавици и се зае да прави снимки на тялото и околностите.…

  • В кухнята се втурна висок и як хлапак. — Какво става, по дяволите? — извика той, после изведнъж спря, втренчи се в бухалката на Шон, след което бавно огледа съсипания бар. — Мамка му, Кинг! — изкрещя извън себе си той. — Ще си платиш за това! — Няма, Албърт — спокойно отвърна Шон. — Казвам се Бърт! — Добре, Бърт. Дай да звъннем на баща ти и да го попитаме какво мисли по въпроса. — Не можеш да идваш тук и да ни прилагаш гадните си номера! — Не правя никакви номера, а се опитвам да спася…

  • В кухнята се втурна висок и як хлапак. — Какво става, по дяволите? — извика той, после изведнъж спря, втренчи се в бухалката на Шон, след което бавно огледа съсипания бар. — Мамка му, Кинг! — изкрещя извън себе си той. — Ще си платиш за това! — Няма, Албърт — спокойно отвърна Шон. — Казвам се Бърт! — Добре, Бърт. Дай да звъннем на баща ти и да го попитаме какво мисли по въпроса. — Не можеш да идваш тук и да ни прилагаш гадните си номера!…

  • Приближи личния секретар на президента, официално титулуван „специален асистент“. В момента надзърташе през шпионката на Овалния кабинет, защото се канеше да влезе и да прекрати срещата, която продължаваше повече от предвиденото. Беше длъжен да се грижи за графика на мъжа й и да му помага да работи максимално ефективно. Правеше го, като ставаше по тъмно и посвещаваше всяка секунда от времето си на нещата, от който се нуждаеше той, като често дори ги предвиждаше, преди самият президент да е разбрал,…

  • — Кафе — каза тя. — В терминала видях едно отворено заведение. — По време на полета изпи една огромна чаша — напомни й Шон. — Това беше преди много време. Имам нужда от нова доза кофеин, защото ни предстои дълго пътуване. — Аз поспах. Мога да карам. — Не мисля така — поклати глава тя и издърпа ключовете от ръката му. — Не забравяй, че съм карал „Звяра“ — добави той, имайки предвид президентската лимузина. Тя огледа документите на колата, която бяха наели. — Което означава, че този…

  • После седна зад волана и запали мотора. Стрелката на горивото показваше, че резервоарът действително е пълен. Но въпреки това той продължаваше да стиска детонатора. – Как да сме сигурни, че няма да ни взривиш от разстояние? – подвикна Саймънс. – Въпрос на обхват – отвърна шофьорът. – Който не казваш какъв е. – Значи просто трябва да ми се довериш, Небраска. Точно както и аз трябва да ти се доверя, че този автомобил не е миниран и няма да се взриви на стотина-двеста метра от тук. Всъщност…

Популярные книги

Глава 1 Столица Хорланд. Императорский дворец. Приёмная императора. Император Аратана восседал за массивным столом из тёмного дерева, инкрустированным золотыми узорами…

Глава 1 Анастасия Шелестова развернулась и ушла. А я стоял глядя ей вслед с хищной улыбкой. — Двуногий, ты чего застыл как соляной столб? — Фырк нервно топтался на моем…

Глава 1 — Либо так, либо никак, — отрезал я. — Понимаю, ты горячий человек, вы вообще горячий народ со своим темпераментом. И вся эта ситуация сложилась из-за того, что…

Пролог И Глава 1 Пролог Огромная империя, раскинувшаяся на семи часовых поясах, пронизанная мириадами нитей железных и автомобильных дорог, телефонными и телеграфными…

Глава 1 — Говорите по одному! — прикрикнул я на гомонящую толпу бугровских. — А лучше не так: быстро выберите троих представителей и за мной! В сопровождении Михаила…

Глава 1 Где-то в горах Тибета Мастер Гу Цьян заканчивал последние приготовления для Ритуала Воплощения, а из головы у него не выходила встреча с Охотником. …

Глава 1 Вороний конец Это даже интересно. Я сейчас о том, как пройдет наш бой. Эдуард — Мастер первого ранга, противник достаточно сильный. Нет, лукавлю — чертовски…